Хонконг говори по-открито за психичното здраве на младите хора от всякога – и с добра причина. Студентските самоубийства се изкачиха до десетилетен връх от 32 случая през 2023 г. и имаше 28 повече миналата година. Броят на студентите, които се борят с психични проблеми, се увеличи 27 на сто между 2023 и 2024 г. Отвъд училищата, градът записва 1092 самоубийства през 2023 г., почти трима души на ден. Изследователите отбелязват тревожни тенденции сред по-младите възрастни, особено мъже 25-39г.
Отговорът на политиката се фокусира върху услугите за младежи – консултиране, модели на стъпаловидни грижи, подкрепа на гореща линия и кампании за повишаване на осведомеността. Те са важни, но ако Хонг Конг сериозно иска да обърне тази криза, трябва да премине отвъд третирането на младите хора като пасивни получатели на грижи. Включването на младежта не е „мека“ добавка към политиката за психично здраве. Това е една от най-безопасните и най-рентабилните стратегии на Хонконг за борба със задълбочаващата се криза.
Днешните младежи са високо образовани и дълбоко онлайн. През 2021 г. 62 процента от младите хора на възраст 15-34 години в Хонконг са посещавали следгимназиално образование спрямо 46,5 процента десетилетие по-рано. Но образованието не се превърна в сигурност или глас. Несигурна работа, недостъпност на жилищатаакадемичният натиск, цифровото пренатоварване и политическата поляризация създадоха климат, в който безпокойството и безнадеждността могат лесно да се настанят.
Изследванията върху психичното здраве на подрастващите в Хонг Конг сочат няколко неразрешени проблема: фрагментирани услуги и дълго време на чакане, стрес в училище и стигма. Когато младежите се появяват в политическите документи, те често се представят като „уязвими“, „в риск“ или „бенефициенти“. Рядко се описват като партньори, ко-дизайнери или лица, вземащи решения в системите, предназначени да защитят тяхното благосъстояние.
Това не е само проблем с чувствата; това е системен проблем. Политиките, разработени без гласовете на младите, са по-склонни да пропуснат възникващи стресови фактори (като онлайн тормознесигурност на икономиката на концертите или култура на изпитите в социалните медии) и е по-малко вероятно да резонират на местата, където младите хора прекарват времето си: в групи в WhatsApp, на MTR пътувания до работното място, сървъри за игри или на работа на непълно работно време.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта