Демократическата партия на Хонконг обяви това, което много хора очакваха от известно време – че ще стане разпускам. За партията това е началото на края; за други остава въпросът: това ли е и краят на демократичното движение в Хонконг?
Едно нещо е сигурно: смъртта на партията ще отбележи края на една ера, когато манталитетът на колониалните групи за натиск диктуваше стремежа към демократични реформи в Хонконг, манталитет, който, за съжаление, беше предопределен да осигури провал на стремежа.
Като най-старата продемократична партия в Хонконг, Демократическата партия някога беше авангард на движението преди предаването. В известен смисъл партията се ражда с политическо мислене, вкоренено в ценностите от колониалната епоха, характеризиращо се с дълбоко вкоренен скептицизъм към централното правителство.
След предаването скептицизмът от колониалната епоха продължи да се проявява като липса на доверие, пораждайки убеждението, че всяка форма на комуникация с Пекин би довела само до поглъщане или опасно предателство на ценностите, възприети от движението.
По този начин движението с Демократическата партия като негов лидер твърдо вярваше, че единственият начин за постигане на демокрация в Хонконг е генерирането на максимален политически и социален натиск, включително от страна на западните правителства, за да се принуди Пекин да се подчини на исканията си за идеална демокрация в западен стил.
През 2004 г. влязох в политическата борба, мотивиран от вярата, че тогавашното движение може да ни доведе до всеобщо избирателно правоцел, заложена в основния закон. Но за да постигна тази цел, вярвах, че обреченият начин на мислене, доминиращ в движението, трябва да се промени. Защо казвам обречен? Тъй като в рамките на „една държава, две системи“, Хонконг не може реалистично да създаде каквато и да е демократична система, без първо да спечели доверието и приемането на централното правителство.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта