На проведеното днес заседание на УС на НСОРБ беше представена актуална информация за участието на екипа на НСОРБ за защита интересите на общините в рамките на работните формати, създадени с ПМС 24/2025 г. за подготовката на Социалния план за климата (СПК) на България.
На проведена онлайн консултация между Централното координационно звено (ЦКЗ) и Европейската комисия е получена първа неформална обратна връзка от службите на ЕК относно предложенията за инвестиции на българската страна, за включване в Социалния план за климата.
Сред общите коментари от Европейската комисия са: необходимост от провеждане на задълбочен анализ на потребностите и оценка на въздействието, като основа за планиране на мерките; липса описание на целевите групи, обхват и мащаб на подкрепата, остойностяване на мерките, индикатори, както и механизми за допълване и демаркация с други инструменти; следва да се изгради координиран подход между различните инвестиции и вземане предвид на уроци, научени от предходни инициативи; участието на общините в реализацията на предвидените инвестиции е значително и е необходимо да се осигури техническа помощ за укрепване на техния административен капацитет, особено за по-малките общини.
Членовете на УС се запознаха и с резултатите от анкетното проучване сред общините в сферата на транспортната свързаност, разработено от дирекция “ЦКЗ” в Министерски съвет (съвместно с НСОРБ). Срокът му бе удължен до 2 май, като в резултат обхвана 147 общини или 55.5% от всички 265 общини в страната.
Проучването очерта системен и широко разпространен проблем с достъпа до транспорт в значителна част от българските общини. Ограничената транспортна свързаност, недостатъчното обслужване и наличието на уязвими групи допринасят за социална и териториална изолация. Данните показват, че затрудненията с мобилността засягат не само физическото придвижване, но и правото на достъп до здраве, образование, заетост и публични услуги. Предложените от общините решения са практични и реалистични, ориентирани към прилагане при подходящо ресурсно и нормативно обезпечение.
Анализът на резултатите показва, че повече от половината общини (51.3%) съобщават, че на тяхна територия има населени места, до които не достига никакъв обществен транспорт. Също 51.3% от общините посочват, че макар да съществува транспортна връзка до някои населени места, тя е недостатъчна.
Липсата или недостатъчността на транспортната свързаност затруднява достъпа до редица обществени услуги. Според отговорите, 77.2% от общините идентифицират здравните услуги (като посещение при личен лекар или болница) като най-често труднодостъпни. Административните услуги (57.5%) и възможностите за работа извън населеното място (53.5%) също се открояват сред значимите предизвикателства. Ограничения в достъпа до социални услуги са отчетени от 52.0%, а до образование – от 25.2%.
Повече от половината общини (53.3%) отчитат наличие на групи, които са особено уязвими по отношение на достъпа до транспорт. Най-често посочвани са възрастни хора (90.2%), хора без личен автомобил (80.3%), хора с увреждания (55.7%), лица, живеещи в отдалечени населени места (56.6%), домакинства с ниски доходи (42.6%) и безработни (32.0%).
/ИИ/
Наши спонсори са:
Български трактори на добри цени при изключително качество