Самолетостроенето в България и Китай. Много малко хора знаят, че в България е имало силно развито самолетостроене. Произвеждали сме самолети в Божурище, Казанлък и Ловеч. До фактическото преустановяване на българското самолетостроене са построени най-много серийни български самолети – над 350, включително над 300 от знаменитите „Лаз-7/7М”. „Лаз-12” е последният конструиран и произведен по индустриален начин в България самолет с национална конструкция. Приложение 1
Писмени източници твърдят, че първият случай на пилотиран полет се е случил в Китай през 559 г. сл. Хр. Става въпрос за „мъж, който се държеше нагоре от хвърчила“.
През 1909 г. Feng Ru проектира и произвежда първия китайски самолет „Feng Ru No. 1“ но в Съединените щати не в Китай. Приложение 2
Първият български летателен апарат е успешно пуснат през март 1902 година.
Поручик Харалампи Джамджиев изпитва успешно модел на орнитоптер с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. Крехката летателна машина е с елиптични крила, задвижвани от силна спирална пружина. При извършените опити край едно съседно до Силистра село е достигната височина от 20 м и далечина на прелитането до 200 м.
Създаден е и първият хеликоптер
Друг велик българин – Иван Гевренов, завършил инженерни науки в Лиеж, пристъпва към изработването на апарат с вертикално излитане и кацане. „Хеликопланът”, наречен от своя конструктор „Чучулига”, е построен в 1910 г. и изпитан публично на 11 и 12 октомври.
Георги Божинов регистрира и патент за моторен самолет през 1912 година.
Всичко това става преди избухването на Балканската война, на 27 юли 1912 г. във Франция, авторитетни специалисти издават свидетелство за патент на моторен самолет № 444010 на друг българин – Георги Божинов. Няколко са опитите на собственика на фирмата „Сомер” Роже Сомер да започне производството на конструкцията, но Божинов отстоява реализацията да се случи в България което му коства първия конструиран и построен от българин самолезакъснение от 14 години.
Първия конструиран и построен от българин самолет се издига на 10 август 1915 г.
Поручик Радул Милков, един от героите от Балканските войни, след 80-метров пробег издига във въздуха първия конструиран и построен от българин самолет. Полетът не е съвсем успешен. След направените корекции на натегнатостта на стоманените въжета Милков лети успешно и дава висока оценка на конструкцията. Машината е прегледана и проверена, включително и в полет и приета с протокол от комисия на Военното министерство. Конструкторът Асен Йорданов е признат за изобретател, а денят 10 август 1915 г. е обявен за Ден на българското самолетостроене.
Базата за бъдещото производство на аероплани е положена в първата Балканска война
Тогава, за да осигуряват нормалните летателна и бойна дейност на аеропланните отделения, се създава отначало техническа група, а след това Техническа работилница. През 1914 г. край Божурище започва изграждането на съвременно летище, където се премества новосъздаденото аеропланно училище. Там в годините на Първата световна война е развърната и Аеропланната работилница. В края на юни 1917 г. са положени основите на модерните съоръжения, в които по-късно започват да се произвеждат българските самолети.
Божурище се изгражда като основна база на българските въздухоплаване и авиация.
За съжаление, това пионерско място е свидетел на погрома и физическото унищожаване на почти целия български въздушен потенциал след сключването на унизителния Ньойски договор, който нашите сегашни „партньори“ забранява на Царство България да притежава бойна авиация в рамките на следващите 30 години.
Екип начело с едни от най-старите и опитни български авиатори Пеньо Попкръстев и Симеон Петров залага условията за формиране на собствена научно-техническа база
През юли 1925 г. по покана на българското правителство, за да оглави екипа, пристига германският летец и авиоконструктор инж. д-р Херман Винтер – випусник на знаменитата Политехника в Шарлотенбург и преподавател във Висшето техническо училище в Брауншвайг. Той е асистиран от инженерите Нусбаум и Вайсбрихт, дърводелеца Конрад, шлосера Щимпел и оксижениста Шулце.
Към тях по-късно се присъединяват младите български инженери
Това са Кирил Пеков, Цветан Лазаров, Кирил Кърлов, пилотите Борис Бончев и инж. Петко Попганчев, както и много специалисти и майстори. Така постепенно се сформира конструкторски отдел и се попълват работните звена, т. е. на практика е приведено в действие правителствено решение за организиране на национално самолетно производство.
Завършеното строителство на Държавната аеропланна работилница (ДАР)
Това я превръща в добре организирана фабрика, адекватна на нуждите на държавата, снабдена с всички необходими цехове, халета, отдели, служби и лаборатории за индустриално производство на самолети. От 1925 г. до 1941 г. тук са разработени и построени 90 самолета от 12 конструкции. Седем са и типовете планери.
От 1932 г. до 1942 г. се произвеждат серийно осем типа самолети.
Сключеният договор за концесия изтича през 1942 г. и държавата става собственик на фабриката, която е преименована на „Държавна самолетна фабрика” – Казанлък (ДСФ – Казанлък). След 1945 г. по изключение са сглобените през 1950–1952 г. 20 самолета „Лаз-7”, фабриката (преименована в „Завод” № 6) практически преустановява производството на самолети, за да се превърне след средата на 50-те години в предприятие „Хидравлика”.
България увеличава своето производство
С нарасналите нужди на Въздушните войски след отпадането на ограниченията в областта на авиацията за България в резултат от Солунското споразумение от 1938 г. възниква идеята за изграждане на ново авиационно предприятие с достатъчен капацитет за бурно развиващата се родна бойна авиация. Отначало е избран районът на Ботевград, но впоследствие изборът пада на Ловешката община. Строителството започва още през лятото на 1939 г. на площ от 1388 дка отчуждени общински и полски имоти.
Предприятието е завършено в края на 1941 г.
Тогава когато с решение на правителството и царски указ юридически е узаконено съществуването на „Държавна самолетна фабрика” – Ловеч (ДСФ – Ловеч). Тук за главен инженер и ръководител на екип от над 50 специалисти е назначен инж. Цветан Лазаров. С него са инженерите Константин Бошнаков, Дончо Русков, Любен Момов, Малчо Малчев и Кирил Кърлов. До фактическото преустановяване на българското самолетостроене са построени най-много серийни български самолети – над 350, включително над 300 от знаменитите „Лаз-7/7М”. „Лаз-12” е последният конструиран и произведен по индустриален начин в България самолет с национална конструкция.
През 1954 г. на заседание на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) е взето решение самолетостроенето в България да бъде преустановено.
Всъщност когато ние закриваме нашето авиационно производство Китай започват ерата на своето. Приложение 3 Началото на китайската авиационна индустрия може да се проследи назад в началото на 50-те години на миналия век. 1951 г. Всичко започва с решение на китайското правителство изпрати първата група чуждестранни студенти в Съветския съюз, за да учат проектиране и производство на самолети.
След това Китай започна да създава вътрешна инфраструктура за проектиране и производство на самолети
През 1957 г. Китай успешно изпита своя първи реактивен изтребител, произведен в страната, „Jiang-5“. Така Китай стана четвъртата в света, която произвежда реактивни изтребители, наследявайки изтребителите на САЩ, Италия и Великобритания.
Начало. През 60-те години на миналия век Китай успешно разработи серия бойни самолети като „J-6“ и „J-7“
Това са бойни самолети и започна технологичната трансформация и модернизация на авиационната индустрия.
През 70-те години Китай започва самостоятелно да проектира и разработва граждански самолети. 1980 г.
Всъщност това е една ретроспекция за това как окончателно през 1954 г. окончателно бе унищожена една цяла индустрия в България и как Китай успя само за последните години за сътвори огромна индустрия по производство на цивилни и военни самолети.
Китай разработи първия произведен в страната голям граждански пътнически самолет „Юн-10“ и го завърши успешно през 1991 г.
През 2008 г. Китай пусна новия голям пътнически самолет C919, а през 2017 г. Първият полет е извършен успешно. В допълнение към изтребителите и гражданските самолети, Китай също е извършил развитие на авиационната индустрия в различни области.
Китай залага на Развойна дейност и производство
Това са ракети носители, сателити, комуникационни и навигационни системи и др. Освен това, в националната отбранителна научна и технологична индустрия също постигна постижения, които не могат да бъдат пренебрегнати в областта на авиацията, като например широкомащабния Yun-20 Транспортен самолет, стелт изтребител J-20 и др.
Как изглежда Китай днес?
Днес Китай има успешното навлизане на пазара на самолет C919 с общо 1061 получени поръчки. Програмата C909 също напредва бързо, с вече доставени 160 самолета и полети до съседни страни като Малайзия. Освен това C929 идентифицира своите клиенти за първото глобално представяне.
Да са ни живи и здрави вредителите и комисионерите!
(1) ВРЕДИТЕЛСТВО (синоним на правителство, когато то не управлява, не прави и не допринася, а просто с всички сили вреди на нас, тези, които плащаме данъци)
(2) ЕК (European Commission или Европейско място за събиране на Комисионни според Oxford Dictionary – точно за този превод също писахме)
Ако искате да се заподнаете с повече детайли можете да посетите нашата страница, където няма цензура и манипулации, а и новините са в единната им цялост. https://bccci.net/bg/Новини/
Приложения
- История на самолетостроенето в Китай Приложение 3
- Българското самолетостроене Приложение 1
- Първи самолети в Китай Приложение 2
- НСИ внос/износ 2024 Приложение 1
- Увеличение на външният дълг Приложение 2
- 10% се увеличават държавните служители Приложение 3
- Меринджей на годината Приложение 4
- дефицита при търговията с трети страни
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта